Tutmanik

New? Join now!

 All Almada's posts and comments (6)

Мозайката на живота

Posted in Almada on Jul 10, 2010

Това е една от най-любимите ми картини. Всъщност, всичките си картини обичам като свои деца, та нали са създадени от мен, може ли една майка да не обича отрочетата си?!

Тази картина рисувах в продължение на седем месеца. Всеки ден оставях следа от собственото си търпение върху платното. Както се вижда, търпението ми е имало различни цветове, носело е различни настроения. В онзи период бях започнала  все повече да правя разлика между  "търпение", "смирение" и "примирение". Виждах огромното платно в главата си, обагрено с разноцветните квадратчета. Усещах го предварително като една хармония, чувах го като една симфония, докосвах го като една мозайка.

Домашните ми в нас постоянно ме питаха какво точно рисувам, а аз отговарях – накрая ще видите. Понякога дори и аз, самата, не знаех какво ще се получи.

Когато рисувам, се уча. И сега открих и научих много за търпението в живота. Търпението ми даде силата и умението мъдро да разчитам знаците в живота си. Пак то ме направи уравновесена и спокойна. Представете си една скала, която е здраво свързана със земята и не позволява на ураганите да я съборят. Само я заобикалят, защото скалата е търпелива, не се поддава на ураганните провокации. А какво е животът ни, ако не провокации, които могат да се нарекат и уроци?! Уроците, за да бъдат научени, изискват първо – търпение, и по-после изискват желание да ги научиш. А всеки урок води до промяна, след като си го издържал успешно.

Зная, че ме очакват още много уроци, но, зная също, че и разполагам с големия дар да проявявам търпение.

А докато търпеливо полагах всеки цвят и всяка фигурка, написах и следния стих:

 

Мозайката на живота

 

Животе Мой!

Обичам те, обичам те!

Пъстър си,

и в моя свят

даряваш ме с динамика и цвят.

До сивите оттенъци

на ежедневното ми тичане,

поставяш смело Вандайково

земното привличане.

И от облаците розови и сини,

огряни от лъчите жълти

и  оранжево щастливи,

ме сваляш на кафявата земя,

покрай смарагдови реки,

покрай зелените поля.

А там се срещам себе си

многолика,

устремена,

окрилена.

И се самовзривявам

от цветове и форми

от енергии, емоции и мисли...

На твоя фон, Животе,

съм безкрайно малка.

и преклонно моля те,

позволи ми да нареждам

всеки път

хармонично

твоята мозайка.

 

И така, пред вас е моята Мозайка на живота. Насладете й се с пълни очи! Вярвам, че всеки ще открие в нея онова, от което се нуждае, точно в мига на съзерцание!

 

 

Евгения Маринчева

 

Comment on: РИЛСКИ МАНАСТИР

Posted in ВЯРА И ЦЪРКОВНИ ДЕЛА on Jul 10, 2010

Чудесни снимки, благодаря!

Тази година най-накрая посетих Рилската Света обител. Беше ме срам, че  до този момент не бях ходила там. Ала все нещо се случваше, когато се записвах за екскурзия, или пък се разбирах да отида с приятели. И ето, случи се... 

Когато простигнах там, беше петък по обяд. Нямаше почти никого в двора, в църквата... Целебната тишина ме превзе изцяло и се пренесох в някакъв друг свят, спокоен и дружелюбен... Невероятно бе усещането ми!

Дай, Боже, да се случи отново да отида. Но в работен ден, за да се отдам отново на тишината и спокойствието!

Поздрави!

Към изгрева (A course to sunrise)

Posted in Almada on Jul 10, 2010

“На татко, послучай 80-тата му годишнина, с безпределна обич”...

 

Изключително скъпа за мен картина...

Рисувах я послучай юбилея на татко. Мислех с тази картина да му кажа много неща, не зная дали успях.

Сложих й заглавие Към изгрева”. Исках да му обясня, че човек, залязвайки в своя земен живот, всъщност пътува към изгрева на душата си, към светлината. Той, милият, винаги ми казваше – стига с твоите философИи. Не вярваше, че след земния си край, душата продължава нататък. Страхуваше се от смъртта. Много ми се искаше някак си да му вдъхна живот, да му вдъхна вяра, да го предпазя от вкопчването в живота. Кой знае, може би и аз все още съм Ученик по тези въпроси, а бях тръгнала да уча баща си, по-възрастния с почти 35 години от мене родител.

Опитах се в картината да въплътя присъствието на Светлината... Татко харесваше пейзажи,  аз съм влюбена в морето, затова реших да нарисувам за него морски пейзаж, но със скрито послание.

Ето как ще провериш дали си изпълнил мисията си на Земята - ако си жив, не си. – любимият ми Ричард Бах в своите “Илюзии”.

Готови ли сме да приемем смъртта във всеки един момент...открили ли сме мисията си, изпълнили ли сме я...?! Пътници сме, не можем вечно да обитаваме този прекрасен оазис, наречен “земен живот”.

 

Татко вече го няма. Картината, и надписът на гърба й, стоят...

 

Татко е с мен...

 

Ще се радвам, да видите и усетите...

Благодаря ви!

 

 

Евгения Маринчева

Влюбено

Posted in Almada on Jul 10, 2010

ВЛЮБЕНО

 

 

Влюбена съм.

Видях го при едно пътуване до Бачковския манастир. Отначало не го забелязах, а после, когато погледът ми падна върху него...

Омагьоса ме!

Не можех да откъсна очи от красотата му. Всъщност, не беше толкова красив, малко поостаряващ, но с благородно излъчване и много топло изражение. Стоях, с вдигната нагоре, към него, глава. Беше сравнително строен, леко килнат на една страна. Но някак си това му отиваше.

И, о, Боже! До него съзрях едно цвете! Това ме изуми и умили.

Явно, старикът беше романтичен. Благороден, раздаващ уют. Естествено, че пушеше!

Тайно му помахах с ръка, преди това, оглеждайки се, да не ме помислят за луда. Той ми отвърна, нищо, че остана сериозен. Но аз улових с цялото си тяло и с цялото си съзнание неговия поздрав. Усетих ласката му, усетих нежността му. Прииска ми се да го прегърна, но нямаше как.

Знаех, че пак ще дойда тук, и той няма да си е отишъл. Щеше да ме чака. Защото аз му дадох любовта си безрезервно и от цялото си сърце. И това щеше да го държи здраво на този свят. Вече знаеше, че поне една душа – моята, го обича!

Скоро отново ще отида там. И ще го видя! И ще му кажа колко ми липсва, и как съм влюбена в него!

Коминът на онази старовремска бачковска къща!

 

 

Евгения  Маринчева

от книгата

"Малки лирически отклонения"

изд. 2009 г. фондация "Вяра в себе си",

в сътрудничество с TELECOTRON INTERNATIONAL, Poland

София

 

 

 

About Almada

Posted in Almada on Jul 9, 2010... modified on Jul 9, 2010

Hi!

My name is Evgenia.

I am a civil engineer by profession. But seven years ago I rediscovered myself and I started to write poetry, short prose and stories, and also to paint oil paintings by my hands.

I have two books issued, fully illustrated by me, and currently I am working on my First solo exhibition.

All this happened to me unexpectedly. I am very happy :-)

 

^ top

People in this space (3)

People getting posts by email (5)
The Wizard
offline
Ilia Bezanski
offline
^ top

Search

^ top

Recent visitors...

offline

0 minutes ago

ВЯРА И ЦЪРКОВНИ ДЕЛА
offline

on Sep 3, 2010

The Wizard
offline

on Jul 10, 2010


^ top

Categories...

There are no related items...
See more related to:
^ top

Who's most interested...

Total visits here: 13,065

offline

13,056 visits

The Wizard
offline

7 visits

ВЯРА И ЦЪРКОВНИ ДЕЛА
offline

2 visits


^ top
transparent
Custom color #:
close
Move up Move right Move down Move left
Set Show more as default view Set Show less as default view